Нюанси на отвращението
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Вчера Българска телеграфна агенция популяризира, в което се оповестява, че президентът Радев съобщил следното: „ Не чакам целувката сред Борисов и Петков да роди нещо друго, с изключение на омерзение “.
Поводът за това горестно шерване били диалозите сред парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ за сформиране на държавно управление с втория мандат – диалози, които съгласно Бойко Борисов били доста покрай решение. Същият оня мандат, който Радев връчи с такова отвращение и на границата на обикновеното домашно образование.
Но не повода за това изявление е толкоз забавна (тя също!), колкото мястото и публиката пред която е направено. Че първите две политически сили в България се целуват по непоносим метод, Радев е споделил пред публицисти преди срещата на върха на Европейската политическа общественост в Молдова. Да не си помислите, че го е споделил дискретно с Илияна Йотова? Или с Корнелия Нинова? Или пък с Елеонора Митрофанова? Не. Изплющял го е пред целия европейски журналитет в границите на публично интернационално събитие.
Ах, по какъв начин горестно Радев не желае да има постоянно държавно управление! Как не желае и по какъв начин му проличава! На него и на силите, на чиито мътни гребени се носи той из този неверен живот!
Радев несъмнено е прав за едно – така наречен „ целувка “ или другояче казано – ротационното държавно управление и всички останали обезверени опити да се сформира някакво постоянно държавно управление в границите на този парламент – са отвратителни. Неведнъж сме говорили за това и сме обяснявали за какво е по този начин, стигайки даже до такава степен да обявим демокрацията за мъртва, щом такива безочия се оказват вероятни. Обаче!...
Обаче и при отвращението, както и при всичко останало, си има нюанси. И в случай че попитате публичното мнение кое е по-отвратително – Радев или Промяната, – то сигурен съм, че публичното мнение ще се раздели най-малко на две гледащи се отдолу под вежди елементи. Едните ще кажат, че нищо по-отвратително от Радев няма, а другите ще апострофират, че има и че това е Промяната.
Ще кажете: цялата тая работа е субективна. Може. За едни миризмата на чорапи е по-гадна от миризмата на развалени зъби, за други – назад. Има обаче и справедливи критерии и те са елементарно откриваеми даже с невъоръжено око. С право можем да приемем, че след края на Студената война и изключително след събитията в Украйна, българите са блестящо разграничени на евроатлантици и русофили. И имам възприятието, че това разделяне идва освен от сърцето, само че и проведено се финансира от избрани професионални среди (служби, дипломатически корпуси и частни олигарси) – български и интернационалните. Това изключително блестящо си проличава по държанието на някои публицисти и общественици, които преди време бяха гневни апологети на Иван Костов от най-тъмносиния му и антируски интервал, а през днешния ден са по-страстни русофили и от младия Дугин.
В общи линии – за евроатлантиците по-отвратителен е Радев, а за русофилите по-отвратителна е Промяната. Но даже и това не е тъкмо по този начин, тъй като за дейните евроатлантици Промяната не е гадна, а пък за буйните русофили Радев не е гнусен, таман в противен случай – доста си е убав. Така че „ целувката сред Борисов и Петков “ надалеч няма да породи единствено омерзение, както се пробва да внуши на европейските публицисти Румен Радев. У някои ще породи екстаз. Всъщност какви са разновидностите, с какви усеща ще се одобри от електората целувката сред Борисов и Петков.
Както към този момент имахме мотив да кажем, тези които гласоподаваха за ГЕРБ, се разделят на два типа – такива, които желаят ГЕРБ да ръководи, и такива, които не желаят Промяната да ръководи. Първите ще одобряват всичко, което реши Бойко Борисов, в това число и коалиция с Промяната, тъй като те го желаят него, пък той към този момент да работи както откри за добре – та нали точно по тази причина са му дали своят вот доверие!
Вторите обаче – тези, които са подготвени на всичко, единствено и единствено Промяната да не попадне във властта, – ще се почувстват излъгани. Нима за това гласувахме! Та ние блъскахме път до урните с единствената мисъл да турим крайник на Кирчо и Кокорчо, на Лена, на Стою и Лорер, на Манол – мъжа на годината! А вие какво? Вие ще ни ги внесете във властта на ръце като млади булки.
При Промяната е безусловно същото. Тези, които желаят Промяната непременно, надали страдат от това с кого ще се коалира Промяната. Обаче тези с юмруците, с „ Мутри вън! “, тези, дето щяха да изчегъртват статуквото, те какво? Излиза, че вместо за „ Мутри вън! “ са дали своят вот за „ Мутри вътре! “. Вместо да изчегъртат статуквото, са нанесли още по-плътен пласт от него върху физиономията на изтерзаното гражданско общество.
Тези са ясни – и едните, и другите. Има обаче една трета, голяма, тиха и може би малко инертна електорална маса, за която всички са отвратителни. И по тази причина тази маса нормално не гласоподава. Ето на тази маса, в по този начин създалата се обстановка, следва да реши кой ѝ е най-отвратителен.
Така че, господин Президент, целувката сред Борисов и Петков може да буди омерзение, само че безкрайното тайно наличие на служебните ви кабинети също буди омерзение. Неприкритата ви упоритост за власт, която задоволявате посредством раздори и подклаждане на ненавист – също буди омерзение. Остава всеки самичък да си реши кое му е по-отвратително. Ето това трябваше да обясните на европейските публицисти, в случай че желаете да ви вземат за някаква в действителност надпартийна фигура. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Вчера Българска телеграфна агенция популяризира, в което се оповестява, че президентът Радев съобщил следното: „ Не чакам целувката сред Борисов и Петков да роди нещо друго, с изключение на омерзение “.
Поводът за това горестно шерване били диалозите сред парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ за сформиране на държавно управление с втория мандат – диалози, които съгласно Бойко Борисов били доста покрай решение. Същият оня мандат, който Радев връчи с такова отвращение и на границата на обикновеното домашно образование.
Но не повода за това изявление е толкоз забавна (тя също!), колкото мястото и публиката пред която е направено. Че първите две политически сили в България се целуват по непоносим метод, Радев е споделил пред публицисти преди срещата на върха на Европейската политическа общественост в Молдова. Да не си помислите, че го е споделил дискретно с Илияна Йотова? Или с Корнелия Нинова? Или пък с Елеонора Митрофанова? Не. Изплющял го е пред целия европейски журналитет в границите на публично интернационално събитие.
Ах, по какъв начин горестно Радев не желае да има постоянно държавно управление! Как не желае и по какъв начин му проличава! На него и на силите, на чиито мътни гребени се носи той из този неверен живот!
Радев несъмнено е прав за едно – така наречен „ целувка “ или другояче казано – ротационното държавно управление и всички останали обезверени опити да се сформира някакво постоянно държавно управление в границите на този парламент – са отвратителни. Неведнъж сме говорили за това и сме обяснявали за какво е по този начин, стигайки даже до такава степен да обявим демокрацията за мъртва, щом такива безочия се оказват вероятни. Обаче!...
Обаче и при отвращението, както и при всичко останало, си има нюанси. И в случай че попитате публичното мнение кое е по-отвратително – Радев или Промяната, – то сигурен съм, че публичното мнение ще се раздели най-малко на две гледащи се отдолу под вежди елементи. Едните ще кажат, че нищо по-отвратително от Радев няма, а другите ще апострофират, че има и че това е Промяната.
Ще кажете: цялата тая работа е субективна. Може. За едни миризмата на чорапи е по-гадна от миризмата на развалени зъби, за други – назад. Има обаче и справедливи критерии и те са елементарно откриваеми даже с невъоръжено око. С право можем да приемем, че след края на Студената война и изключително след събитията в Украйна, българите са блестящо разграничени на евроатлантици и русофили. И имам възприятието, че това разделяне идва освен от сърцето, само че и проведено се финансира от избрани професионални среди (служби, дипломатически корпуси и частни олигарси) – български и интернационалните. Това изключително блестящо си проличава по държанието на някои публицисти и общественици, които преди време бяха гневни апологети на Иван Костов от най-тъмносиния му и антируски интервал, а през днешния ден са по-страстни русофили и от младия Дугин.
В общи линии – за евроатлантиците по-отвратителен е Радев, а за русофилите по-отвратителна е Промяната. Но даже и това не е тъкмо по този начин, тъй като за дейните евроатлантици Промяната не е гадна, а пък за буйните русофили Радев не е гнусен, таман в противен случай – доста си е убав. Така че „ целувката сред Борисов и Петков “ надалеч няма да породи единствено омерзение, както се пробва да внуши на европейските публицисти Румен Радев. У някои ще породи екстаз. Всъщност какви са разновидностите, с какви усеща ще се одобри от електората целувката сред Борисов и Петков.
Както към този момент имахме мотив да кажем, тези които гласоподаваха за ГЕРБ, се разделят на два типа – такива, които желаят ГЕРБ да ръководи, и такива, които не желаят Промяната да ръководи. Първите ще одобряват всичко, което реши Бойко Борисов, в това число и коалиция с Промяната, тъй като те го желаят него, пък той към този момент да работи както откри за добре – та нали точно по тази причина са му дали своят вот доверие!
Вторите обаче – тези, които са подготвени на всичко, единствено и единствено Промяната да не попадне във властта, – ще се почувстват излъгани. Нима за това гласувахме! Та ние блъскахме път до урните с единствената мисъл да турим крайник на Кирчо и Кокорчо, на Лена, на Стою и Лорер, на Манол – мъжа на годината! А вие какво? Вие ще ни ги внесете във властта на ръце като млади булки.
При Промяната е безусловно същото. Тези, които желаят Промяната непременно, надали страдат от това с кого ще се коалира Промяната. Обаче тези с юмруците, с „ Мутри вън! “, тези, дето щяха да изчегъртват статуквото, те какво? Излиза, че вместо за „ Мутри вън! “ са дали своят вот за „ Мутри вътре! “. Вместо да изчегъртат статуквото, са нанесли още по-плътен пласт от него върху физиономията на изтерзаното гражданско общество.
Тези са ясни – и едните, и другите. Има обаче една трета, голяма, тиха и може би малко инертна електорална маса, за която всички са отвратителни. И по тази причина тази маса нормално не гласоподава. Ето на тази маса, в по този начин създалата се обстановка, следва да реши кой ѝ е най-отвратителен.
Така че, господин Президент, целувката сред Борисов и Петков може да буди омерзение, само че безкрайното тайно наличие на служебните ви кабинети също буди омерзение. Неприкритата ви упоритост за власт, която задоволявате посредством раздори и подклаждане на ненавист – също буди омерзение. Остава всеки самичък да си реши кое му е по-отвратително. Ето това трябваше да обясните на европейските публицисти, в случай че желаете да ви вземат за някаква в действителност надпартийна фигура. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ